изпросвало

Речник на българския език

1. изпросвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпросвало е производна форма на изпросвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпросвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпросвало е производна форма на изпросвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпросвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпросвало е производна форма на изпросвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпросвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпросвало е производна форма на изпросвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).