изпровождал

Речник на българския език

1. изпровождал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпровождал е производна форма на изпровождам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпровождал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпровождал е производна форма на изпровождам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпровождал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпровождал е производна форма на изпровождам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпровождал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпровождал е производна форма на изпровождам (мин. деят. несв. прич. м. р.).