изпроводил
1.
изпроводил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпроводил
е производна форма
на изпроводя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпроводил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпроводил
е производна форма
на изпроводя (мин. деят. св. прич. м. р.).