изпроводело

Речник на българския език

1. изпроводело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпроводело е производна форма на изпроводя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпроводело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпроводело е производна форма на изпроводя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).