изпроводел

Речник на българския език

1. изпроводел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпроводел е производна форма на изпроводя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпроводел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпроводел е производна форма на изпроводя (мин. деят. несв. прич. м. р.).