изприщвал съм

Речник на българския език

1. изприщвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изприщвал съм е производна форма на изприщвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изприщвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изприщвал съм е производна форма на изприщвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изприщвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изприщвал съм е производна форма на изприщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).