изприщвало

Речник на българския език

1. изприщвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изприщвало е производна форма на изприщвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изприщвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изприщвало е производна форма на изприщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изприщвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изприщвало е производна форма на изприщвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изприщвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изприщвало е производна форма на изприщвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).