изприщвала

Речник на българския език

1. изприщвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изприщвала е производна форма на изприщвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изприщвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изприщвала е производна форма на изприщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изприщвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изприщвала е производна форма на изприщвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изприщвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изприщвала е производна форма на изприщвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).