изприщвал

Речник на българския език

1. изприщвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изприщвал е производна форма на изприщвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изприщвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изприщвал е производна форма на изприщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изприщвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изприщвал е производна форма на изприщвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изприщвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изприщвал е производна форма на изприщвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).