изприпкваха

Речник на българския език

1. изприпкваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изприпкваха е производна форма на изприпквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изприпкваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изприпкваха е производна форма на изприпквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).