изприпквало

Речник на българския език

1. изприпквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изприпквало е производна форма на изприпквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изприпквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изприпквало е производна форма на изприпквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изприпквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изприпквало е производна форма на изприпквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изприпквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изприпквало е производна форма на изприпквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).