изприпкал

Речник на българския език

1. изприпкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изприпкал е производна форма на изприпкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изприпкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изприпкал е производна форма на изприпкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изприпкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изприпкал е производна форма на изприпкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изприпкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изприпкал е производна форма на изприпкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).