изпридахте

Речник на българския език

1. изпридахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изпридахте е производна форма на изпридам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изпридахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изпридахте е производна форма на изпридам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).