изпридал

Речник на българския език

1. изпридал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпридал е производна форма на изпридам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпридал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпридал е производна форма на изпридам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпридал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпридал е производна форма на изпридам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпридал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпридал е производна форма на изпридам (мин. деят. несв. прич. м. р.).