изпрело

Речник на българския език

1. изпрело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпрело е производна форма на изпреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпрело — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпрело е производна форма на изпреда (мин. деят. св. прич. ср. р.).