изпрел

Речник на българския език

1. изпрел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпрел е производна форма на изпреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпрел — мин. деят. св. прич. м. р.

изпрел е производна форма на изпреда (мин. деят. св. прич. м. р.).