изпреварял си

Речник на българския език

1. изпреварял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпреварял си е производна форма на изпреварям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпреварял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпреварял си е производна форма на изпреварям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпреварял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпреварял си е производна форма на изпреварям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).