изпреваряло

Речник на българския език

1. изпреваряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпреваряло е производна форма на изпреварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпреваряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпреваряло е производна форма на изпреварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпреваряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпреваряло е производна форма на изпреварям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпреваряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпреваряло е производна форма на изпреварям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).