изпреварил е

Речник на българския език

1. изпреварил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпреварил е е производна форма на изпреваря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпреварил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпреварил е е производна форма на изпреваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).