изпреварел

Речник на българския език

1. изпреварел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпреварел е производна форма на изпреваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпреварел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпреварел е производна форма на изпреваря (мин. деят. несв. прич. м. р.).