изпребивал е

Речник на българския език

1. изпребивал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпребивал е е производна форма на изпребивам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпребивал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпребивал е е производна форма на изпребивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпребивал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпребивал е е производна форма на изпребивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).