изпребивало си

Речник на българския език

1. изпребивало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпребивало си е производна форма на изпребивам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпребивало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпребивало си е производна форма на изпребивам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпребивало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпребивало си е производна форма на изпребивам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).