изпребивало

Речник на българския език

1. изпребивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпребивало е производна форма на изпребивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпребивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпребивало е производна форма на изпребивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпребивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпребивало е производна форма на изпребивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпребивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпребивало е производна форма на изпребивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).