изпребивала

Речник на българския език

1. изпребивала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпребивала е производна форма на изпребивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпребивала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпребивала е производна форма на изпребивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпребивала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпребивала е производна форма на изпребивам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпребивала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпребивала е производна форма на изпребивам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).