изпращял си

Речник на българския език

1. изпращял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпращял си е производна форма на изпращя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпращял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпращял си е производна форма на изпращя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпращял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпращял си е производна форма на изпращя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).