изпращяло

Речник на българския език

1. изпращяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпращяло е производна форма на изпращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпращяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпращяло е производна форма на изпращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпращяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпращяло е производна форма на изпращя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпращяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпращяло е производна форма на изпращя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).