изпращял

Речник на българския език

1. изпращял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпращял е производна форма на изпращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпращял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпращял е производна форма на изпращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпращял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпращял е производна форма на изпращя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпращял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпращял е производна форма на изпращя (мин. деят. несв. прич. м. р.).