изпращявал си

Речник на българския език

1. изпращявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпращявал си е производна форма на изпращявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпращявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпращявал си е производна форма на изпращявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпращявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпращявал си е производна форма на изпращявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).