изпращявал

Речник на българския език

1. изпращявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпращявал е производна форма на изпращявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпращявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпращявал е производна форма на изпращявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпращявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпращявал е производна форма на изпращявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпращявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпращявал е производна форма на изпращявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).