изпрашило

Речник на българския език

1. изпрашило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпрашило е производна форма на изпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпрашило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпрашило е производна форма на изпраша (мин. деят. св. прич. ср. р.).