изпрашил

Речник на българския език

1. изпрашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпрашил е производна форма на изпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпрашил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпрашил е производна форма на изпраша (мин. деят. св. прич. м. р.).