изпрашело

Речник на българския език

1. изпрашело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпрашело е производна форма на изпраша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпрашело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпрашело е производна форма на изпраша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).