изпрашел

Речник на българския език

1. изпрашел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпрашел е производна форма на изпраша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпрашел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпрашел е производна форма на изпраша (мин. деят. несв. прич. м. р.).