изпратело

Речник на българския език

1. изпратело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпратело е производна форма на изпратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпратело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпратело е производна форма на изпратя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).