изправял си

Речник на българския език

1. изправял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изправял си е производна форма на изправям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изправял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изправял си е производна форма на изправям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изправял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изправял си е производна форма на изправям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).