изправяло е

Речник на българския език

1. изправяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изправяло е е производна форма на изправям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изправяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изправяло е е производна форма на изправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изправяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изправяло е е производна форма на изправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).