изправил

Речник на българския език

1. изправил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изправил е производна форма на изправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изправил — мин. деят. св. прич. м. р.

изправил е производна форма на изправя (мин. деят. св. прич. м. р.).