изправело

Речник на българския език

1. изправело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изправело е производна форма на изправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изправело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изправело е производна форма на изправя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).