изпощил си

Речник на българския език

1. изпощил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпощил си е производна форма на изпощя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпощил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпощил си е производна форма на изпощя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).