изпощил е

Речник на българския език

1. изпощил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпощил е е производна форма на изпощя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпощил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпощил е е производна форма на изпощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).