изпощило си

Речник на българския език

1. изпощило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпощило си е производна форма на изпощя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпощило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпощило си е производна форма на изпощя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).