изпощила

Речник на българския език

1. изпощила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпощила е производна форма на изпощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпощила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпощила е производна форма на изпощя (мин. деят. св. прич. ж. р.).