изпощела

Речник на българския език

1. изпощела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпощела е производна форма на изпощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпощела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпощела е производна форма на изпощя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).