изпочупил си

Речник на българския език

1. изпочупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпочупил си е производна форма на изпочупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпочупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпочупил си е производна форма на изпочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).