изпочупил е

Речник на българския език

1. изпочупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпочупил е е производна форма на изпочупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпочупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпочупил е е производна форма на изпочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).