изпочупило е

Речник на българския език

1. изпочупило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпочупило е е производна форма на изпочупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпочупило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпочупило е е производна форма на изпочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).