изпочупило
1.
изпочупило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изпочупило
е производна форма
на изпочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изпочупило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изпочупило
е производна форма
на изпочупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).