изпочупили

Речник на българския език

1. изпочупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпочупили е производна форма на изпочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпочупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпочупили е производна форма на изпочупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).