изпочупила съм

Речник на българския език

1. изпочупила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изпочупила съм е производна форма на изпочупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпочупила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изпочупила съм е производна форма на изпочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).