изпочупила си

Речник на българския език

1. изпочупила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изпочупила си е производна форма на изпочупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпочупила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изпочупила си е производна форма на изпочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).